16.07.19, София
°|° C

Сем. Борови - Pinaceae

Обикновен смърч - Picea abies (L.) Karst.

Обикновен смърч - Picea abies (L.) Karst.
Обикновеният смърч е дърво от първа величина. Височината до която достига стъблото е над 50 м, а диаметърът - 2 м. Короната е правилна и конусовидна. Клоните в горната част на стъблото са разположени под остър ъгъл спрямо него, в средната част са почти хоризонтални, а в долната част са наведени надолу. Кората първоначално е гладка и сиво-зелена, а по-късно се напуква плочковидно и придобива червено-кафяв или сиво-кафяв цвят. Младите клонки са жълти, жълто-кафяви или червено-кафяви, голи или с редки власинки. Пъпките са конусовидни, светлокафяви и незасмолени.
Листата са четириръбести и се характеризират със силно изразен полиморфизъм. Дължината им е от 15 до 25 мм, а широчината около 1 мм. Разположени са по цялата обиколка на клонките върху специфични подутини, които придават грапавост на клонката.
Мъжките реси са жълто-червени и разположени в пазвите на листата по двугодишните клонки. Шишарките са цилиндрични, дълги 10 - 15 см и широки 3-4 см. Първоначално те са зелени или червени, а по-късно стават жълто-кафяви. Разположени са по върховете на странични клонки. Стерилната люспа е много по- къса от семенната. Семето е дълго 4-5 мм, яйцевидно, сиво- кафяво, с остър връх и светлокафяво крилце. Семената узряват за един вегетационен период, но в зависимост от надморската височина шишарките се разтварят в края на есента или през зимата.
Обикновеният смърч е бавнорастящ в млада възраст, но по-късно ускорява растежа си. Сенкоиздръжлив е, но засаден заедно с белия бор и лиственицата, страда от засенчването им. Студоустойчив е и издържа ниските зимни температури, но често страда от късни пролетни застудявания. Взискателен е към влажността на почвата и въздуха. Предпочита дълбоки свежи почви, песъчливи и глинести почви. Кореновата система на обикновения смърч е плоска и поради това често страда от ветровали.
Ареалът на обикновения смърч е огромен. Той обхваща цяла Европа и Сибир. На север образува полярната, а на юг - горната граница на гората. В България е разпространен В Рила, Пирин, Родопите, Стара планина, Витоша, Осогово и Славянка, където расте от 1400 до 2200 м н.в. Образува предимно чисти насаждения, но често участва и в състава на смесени насаждения заедно с бука, елата, белия бор, клека, черната и бялата мура.
Дървесината на смърча е без обособено ядро. Тя е светложълтеникава, смолиста, мека, лека и се обработва добре. Намира много широко приложение в строителството, мебелното производство, целулозно-хартиената промишленост и др. Използва се и за изработване на музикални инструменти. От кората на стъблото се добиват танинови екстракти,
Естествените смърчови гори имат много голямо стопанско значение за нашата страна. Екологичните изисквания и биологичните особености на обикновения смърч дават възможност за формиране на смърчово-буково-елови насаждения, които са едни от най-високопродуктивните и устойчиви гори в България.
 

новини

От 9 май започва прием на заявления за преструктуриране и конверсия на лозя
21.04.17

    Държавен фонд „Земеделие“ обявява прием на заявления за предоставяне на финансова помощ по...

Изплатени са 17,5 млн. лв. за агроекология и биоземеделие
13.04.17

     Държавен фонд „Земеделие“ изплати близо 17,5 млн. лв. по биологичните мерки 10 и 11....