16.07.19, София
°|° C

Сем. Яворови - Aceraceae

Обикновен явор - Acer pseudoplatanus L.

Обикновен явор - Acer pseudoplatanus L.
Обикновеният явор е едро дърво - на височина стига до 40 м, а в диаметър 2 - 3 м. Короната е гъста, широко закръглена. Кората отначало е червеникавосива, гладка, а по-късно - светлосива, напукбаща се на тънки неправилни плочки. Младите клонки са червеникави,голи, осеяни с кръгли светли лещанки. Пъпките са яйцевидни, покрити с жълто-зелени люспи, на които первазът е по-тънък и леко окосмен.
Листата са прости, длановидно насечени на пет едро и тъпо назъбени дяла. Основата на листната петура е сърцевидна. Отгоре са тъмнозелени, голи, а отдолу - синкавозелени, понякога червеникави, с власинки по дължината или в ъглите на жилките. Дълги и широки са до 17 см, а листната дръжка е дълга около 15 см. През есента добиват оранжево- жълта окраска.
Цветовете се появяват през май след разлистването по върховете на клонките. Те са двуполови, жълтозелени и са събрани в увиснали гроздовидни съцветия.
Плодът е двукрило орехче, а семето е топчесто, изпъкнало, разположено в гнездо от бели власинки. Крилатките са дълги до 6 см и сключват помежду си остър ъгъл. Плодовете узряват през септември.
Плодоносенето започва от 25-годишна възраст за свободно растящите дървета, а за тези в насаждение - от 40-годишна възраст. Кълняемостта на семената е висока и се запазва за 1 - 2 години. Бързорастящ вид е. Максимумът на височина стига до 80 - 100 години, а нарастването на дебелина продължава почти до пределната възраст - 400 - 500 години. Размножава се чрез семена, издънки и отводки.
Кореновата система е дълбока - с добре развит централен корен, които по-късно се замества с дълбоко проникващи и добре развити странични разклонения.
Дървесината е безядрова. Тя е кафявобелезникава, копринено-лъскава, много здрава, умерено твърда и тежка, трайна на сухо. Годишните кръгове са широки и добре очертани, а текстурата е много красива.
Обикновеният явор е разпространен в Европа, Северна Мала Азия и Кавказ. У нас се среща единично или на групи в смесените широколистни гори на средния горски пояс.
Предпочита сенчести или полусенчести места, тъй като отначало е сенкоиздръжлив, а по-късно светлолюбив вид. Той е топлолюбив. Чувствителен е към късните пролетни и ранните есенни студове. Привързан е към по-влажен климат и е един от най- взискателните видове от рода към почвените условия. Изисква дълбоки, влажни, проветриви, богати почви. Изкачва се до 1400 м н.в.
Дървесината намира приложение в мебелното производство и за изработване на музикални инструменти. В озеленителната практика е един от най-широко използваните видове.
 

новини

От 9 май започва прием на заявления за преструктуриране и конверсия на лозя
21.04.17

    Държавен фонд „Земеделие“ обявява прием на заявления за предоставяне на финансова помощ по...

Изплатени са 17,5 млн. лв. за агроекология и биоземеделие
13.04.17

     Държавен фонд „Земеделие“ изплати близо 17,5 млн. лв. по биологичните мерки 10 и 11....