16.10.19, София
°|° C

Сем. Брезови - Betulaceae

Обикновена леска - Corylus avellana L.

Обикновена леска - Corylus avellana L.
Обикновената леска е висок храст с височина до 4 м и по- рядко дърво, което е високо до 9 м. Короната е широкояйцевидна, плътна, тъмнозелена. Кората е гладка, сиво-кафява с множество лещанки. Младите клонки са жълтеникавосиви, покрити с жлезисти власинки и осеяни с продълговати лещанки. Пъпките са яйцевидни, покрити с дребни люспи, окосмени.
Листата са прости, разположени последователно, широкояйцевидни, със заострен връх, сърцевидна основа и двойно напилен перваз. Отначало са окосмени от двете страни, а по- късно само отдолу по дължината на жилките, които са силно изпъкнали. Отгоре са тъмнозелени, а отдолу по-светли. На дължина стигат до 13 см, на широчина до 10 см, а листната дръжка е окосмена, дълга до 2 см.
Мъжките цветове са събрани в цилиндрични, зеленикавосиви реси, които се появяват през лятото по 2 - 4 върху върховете на скъсените клонки. По време на цъфтежа през февруари-март те добиват свеж жълт цвят, нарастват до 12 см и увисват. Женските цветове приличат на вегетативна пъпка, но от върха им се показват червени близалца.
Плодът представлява орех (лешник), който по форма е кълбовиден или удължен, с меденокафяв цвят, дълъг до 1,8 см и широк до 1,5 см. Поместен е в неправилно и дълбоко нарязана купола, която отначало е мека, зелена и след узряването на плода през август-септември почти вдървенява и става кафява. Лешниците са рядко по един, обикновено са събрани по 2 - 5, като куполите ги обхващат.
Плодоносенето започва от 5 - 6-годишна възраст и е почти ежегодно. Кълняемостта на семената е 40 - 50 % и се запазва 1-2 години. Плодовете се нуждаят от стратификация. Растежът на леската докъм 5-ата - 6-ата година е бавен, след което се увеличава бързо, и към 20-ата година достига максималната си височина. Живее 60 - 80 години. Размножава се чрез семена, коренови и пънови издънки.
Кореновата система на леската е повърхностна - до третата година развива централен корен, който закърнява и се замества от силно развити странични корени, които са богати с микориза.
Дървесината е без оцветено ядро, розовобелезникава, матова. Годишните кръгове са широки, вълновидни, неясно очертани. Тя е мека и увивна, жилава, умерено тежка, с малка трайност.
Обикновената леска е разпространена почти в цяла Европа, Северозападна Африка, Мала Азия, Сирия и Кавказ. У нас е най-често срещащият се храст - от морското равнище до 1800 м н.в. Участвува като подлесен елемент в широколистните и иглолистните гори, настанява се още по покрайнините на насажденията, образува и самостоятелни групи. При провеждане на главна сеч, благодарение на високата си кореновоиздънкова възобновителна способност, заема освободеното пространство и образува гъсталаци.
По отношение на екологичните изисквания е пластичен вид, т.е. светлолюбив, но издържа и засенчване; студоустойчив е, но в южните райони на своето разпространение е топлолюбив. Растежът е добър върху дълбоки, свежи и богати почви, но вирее и върху сухи и бедни. Не понася песъчливите и заблатени, мочурливи почви. Устойчив е на атмосферно замърсяване.
Дървесината на обикновената леска се използува за изработване на дребни предмети в резбарството и стругарството. Клоните се употребяват за направа на обръчи, кошници, бастуни и др. Въглищата, добити от нея, се използуват за рисуване и приготвяне на бездимен барут. От листата се приготвя фураж, но най-ценни са лешниците, които се консумират в сурово състояние, употребяват се и за производство на ликьор и в хранително-вкусовата промишленост.
Препоръчва се като подлее в полезащитните пояси на по- влажни места.
Лешниковите ядки съдържат мазнини - 65 %, белтъци - 16 %, захари - 3,5 %, и протеин. В зависимост от големината и броя на плодовете са известни много културни сортове, а в зависимост от формата и цвета на листата са описани различни форми, които се използуват в озеленяването.
 

новини

От 9 май започва прием на заявления за преструктуриране и конверсия на лозя
21.04.17

    Държавен фонд „Земеделие“ обявява прием на заявления за предоставяне на финансова помощ по...

Изплатени са 17,5 млн. лв. за агроекология и биоземеделие
13.04.17

     Държавен фонд „Земеделие“ изплати близо 17,5 млн. лв. по биологичните мерки 10 и 11....